Виждаме ли човека, докато гледаме в бъдещето.

Коментар на Пепи Димитрова за сп. Мениджър

През 1983 г. Лех Валенса печели Нобелова награда за мир. В свое интервю години по-късно човекът, повел опозицията в Източния блок, споделя: „Не бях нито по-умен от другите, нито имах повече пари. Питах силните хора на този свят – президенти, премиери, дори крале – дали съществува възможност. Нито един от тях не смяташе, че бихме могли да победим комунизма. Те казваха, че само ядрена война може да сломи властта на Съветите. Но тогава небето ни изпрати Йоан Павел II. Папата просто събуди хората, като каза: „Не се страхувайте, ако искате да промените живота си“. Пробудените хора прииждаха на тълпи при нас...“.

Тежките времена предпоставят раждането на големи лидери

Онези, които чертаят път, лидерите, чийто принос мерим не с абсолютната стойност на постиженията, а с вдъхновението – как идват и какво ги отличава от останалите? Повечето хора имат разбирането за лидерство за базова дефиниция, но се оказва много трудно да я вербализираме. Въпреки че нуждите на човечеството за тип лидерство се изменят ведно със самата история, можем ли да намерим свързващи характеристики, повтарящи се черти на образите? Приложими ли са те днес, или 2020 г. наистина промени завинаги не само разбирането ни за съществуването, но и очакванията ни към бъдещето и ролите в него?

На старта на 2021 г. всички говорят за ваксината срещу Covid-19. Говорим още повече за технологии и по-малко за хората. Остава усещането, че решаването на медицинския проблем няма да донесе отговора. Всичко сочи, че ни липсва общо решение на трайно затягащия се възел на безнадеждно променената реалност – вируси, самоубийствени атентати, икономическа несигурност, социална отчужденост. Тежките времена предпоставят раждането на големи лидери. Исторически обосновано съждение, което не намира почва днес, но истински лидер не се откроява ясно на хоризонта. Една от хипотезите за отслабването на лидерството в световен мащаб е в грешната ни гледна точка. Взираме се в бъдещето, а не в разпознаване на човек, който да ни поведе, както е било преди. Пренебрегваме ли през последните десетилетия възможностите на чисто човешката сила, влагайки всички усилия в дигитализация, роботизация и систематизиране на решения, които не са отговор в емоционално и социално отношение.

Кой е лидерът, който ни липсва днес?

Имало е безброй хора в човешката история, които са повеждали други, но са били не хуманни, а разрушаващи. Това прави ли ги лидери? Да те следват никога не е било достатъчно, ако нямаш позитивно влияние върху света, който обитаваш, и минимално върху общността, на която принадлежиш. Значи търси се онзи, който съзира по-добрата версия на реалността и убеждава другите да вървят заедно с него към немислимото. Това е човекът, който може да превърне своята визия в реалност, докато поставя другите пред себе си. Онзи, който въплъщава в себе си смелост, емпатия, морал и твърдост. Който има посока и знае пътя. Този, който гледа отвъд собствения си живот и значимост към този на всички останали. Всеки човек има потребност да вярва в личната си уникалност, а лидерите са тези, които вярват не само в своята, но и в тази на момента. Вярват в духа и ума на хората, които водят.

Никога не е било достатъчно да си способен да мотивираш

Ако нямаш емпатия и не свързваш другия с персоналното му разбиране за успех, не е достатъчно. Ако нямаш смелост да понесеш отговорността по дългия и не непременно щастлив път на промяната и да си честен с другите, за да продължат да вярват, може би ще ги изгубиш. Ако не си последователен и постоянен в убеждението си, че там, накъдето вървите през всички изпитания и трудности, ви чака земя „на масло и мед“, не си лидер.

Лидерите нямат една история или един път. Не носят знаци, нито се вписват в рамка. Мислехме, че бъдещите лидери ще са по-нишови заради модела на социално разслоение, който набираше сили през последните десетилетия. Но Covid-19 ни показа, че големите събития засягат всеки, и ни върна към базисното ни разбиране за свързаност.

Днес сме в очакване на лидер, който ще ни свърже

Никой не може да е здрав и предпазен сам по себе си. Никой не е защитен, дори да мисли,  че е напълно изолиран. Никой не може да намери спасение въпреки другите. Обективната ни оценка за равенство от години попада под ударите на политическите условности, затова сега повече от всякога ни е нужен лидер, който да ни помогне да видим най-добрата версия на себе си и да ни помогне да я реализираме. Без значение дали това се случва на ниво семейство, общност или човечество. Но не можем да родим лидер, докато не се обединим на малки или големи групи около дефиницията си за лидерство и не я приемем. Докато не открием онези ценности, без които никой човек не би могъл да ни поведе към бъдещето ни.

Някога някъде е било достатъчно да бъдеш следван, за да се наречеш лидер

Днес follow e най-лесният клик и най-лишеният от истински смисъл акт. Революциите са онлайн, а реалните бунтове се организират от тролове. Можем да усъвършенстваме още изкуствения интелект. Убеждават ни, че алгоритъмът един ден ще го научи на смелост и на емпатия. Но аз знам, че лидерът, който ни липсва днес, със сигурност, е човек. Знам го от опит – колкото по-лесни стават постиженията, толкова повече ни е нужен смисъл. Нужно ни е божественото в човека.