Текстът, който четете в момента, е приблизително 7000 знака. Нямате причина да мислите за това. След ерата, в която мобилните оператори таксуваха всеки SMS, а броят на символите в него беше определен, по-голям процент от потребителите не се интересуват от размаха на изказа си. “Изказите”, както ни учи още Фуко, не са проста съвкупност от неща. Те конституират мрежа от правила, установяващи кое е смислено, и са сами по себе си „събития“, защото подобно на много други те възникват в определено време. В зависимост дали се подчинява или не на тези правила на значението, граматически вярното изречение все така може да няма смисъл, както и обратното – граматически невярното изречение може да бъде смислено.
Американският президент Барак Обама доказа на света, че смислено и атрактивно за над 120 млн. души от цял свят би могло да бъде и изразяването в 280 символа. Толкова през последните години е ограничението на т.нар. Tweets в социалната мрежа Twitter. Да, в Америка. Но защо Twitter остава чужбинска, сравнително непозната и със сигурност непопулярна платформа у нас?
Спонтанно проучване сред активни в дигиталния свят наши сънародници довежда до няколко ключови заключения: “българите сме по-многословни”, “езикът ни е с дълги и сложни думи, докато английският е прост”, “Twitter не е популярен в цяла Европа”. По-задълбочен анализ достига до обяснения като “ние сме по-тщеславни, нужно ни е неограничено поле за изява”. Най-простото обяснение завинаги ще остане “ние сме си във Facebook” - хората нямат мотивация, а и способности да поддържат с еквивалентно качество два или повече канала, а никой не иска да рискува натрупаните си позиции в най-популярната социална мрежа Facebook, за да опита да бъде като Тръмп. И това е съвсем обосновано. Едно съвсем недоказуемо клише дори твърди, че “Twitter е за умните” - базирано на безспорното убеждение, че лаконичността иска много висока култура, съвършено владеене на езика и оригинална мисъл. Рядко съчетание, което може да бъде компенсирано само от властова позиция, която по особен начин може да осмисли граматически невярно и съдържателно спорно изречение. “Войната е на прага” е информация от 18 символа, които могат да не значат нищо и всичко в зависимост от автора. Затова и към момента 83% от световните лидери са активни в Тwitter.
Отвъд базисното разбиране обаче се намират поредица от по-дълбоки причини създадената през март 2006 г. мрежа да остане за нас повече като източник на новини за живота отвъд океана, отколкото терен за лична изява. Да разгледаме статистиката - 1.3 млрд. акаунти са създадени в Twitter за неговата 14-годишна история. Но 44% от тях напускат преди изобщо някога да напишат първия си tweet. Можем само да предполагаме колко от тях са българи. И все пак интуицията ни казва, че у нас този процент е твърде вероятно да е дори по-голям. В Twitter с хората трябва да те свързват теми, интереси, новини, сфери на познанието, събития. Там не е необходимо да сте съседи, бивши съученици, роднини. Там стойността идва от смисъла, бил той и в един кадър, с подходящите #hashtags, отколкото, нека сме откровени, от характерните за нашата народопсихология демонстриране на статус, суета, поучаване на другите.
#хаштагът. Може би малцина помнят, че той не се роди в instagram, още по-малко във facebook, където е така популярен днес. Крис Месина е човекът, отговорен за позиционирането на известния символ в съвременния дигитален свят. Първоначалната му идея е да помогне на потребителите да се свързват по определени теми и интереси. В началото хаштаговете активно се използват по време на събития и конференции. Това улеснява структурирането на съдържанието, генерирано на конкретното място.
Малко след появата му, хаштагът изглежда твърде технологичен на специалистите в Twitter и повечето от тях считат, че няма да се наложи сред широката публика, оставайки придобивка за “нърдове”. Но прогнозите невинаги се сбъдват и днес # може да се види не само в социалните медии, но и на много рекламни материали по цял свят, включително и у нас.
Статистиката на Twitter показва още, че едва 10% от потребителите генерират 80% от съдържанието, а само 550 млн. души са поствали tweet въобще. Тези ниски нива на ангажираност са проблем за инвеститорите, за рекламодателите, за огромния дял пасивни участници, чиято мотивация да се завръщат спада с времето. Най-вероятно затова през последните години компанията спира представянето на ежедневен отчет за поведението на хората в нея, като го оправдава със защитата на личните данни, битката с ботовете (23 млн. от акаунтите, според собствени данни на Тwitter) и нежеланието отново да бъде замесена в политическо влияние.
Макар привидно да се опитва да избяга от ролята на участник в политическите процеси, Twitter черпи най-много дивиденти именно от функцията си на ключов играч в изграждането на имиджа на политиците. Както и от силната си позиция в предизборните периоди в САЩ. Все пак е основната дигитална трибуна на президентите Обама и Тръмп. Проблемът на тази микроблогинг система е, че 500 млн. потребители влизат всеки месец, именно за да проследят публикациите на популярните световни фигури, без да имат акаунт и без да възнамеряват да използват канала като собствен. Някои от тях със сигурност са журналисти или анализатори от България. Между другото, близо 25% от потвърдените официални профили в системата са именно на представители на медиите. И това е естествено, защото, с незначителни изключения, Twitter е първа по време информационна платформа за събитията в САЩ, респективно за глобалните новини. Началото на тази ѝ роля е поставено на 15 януари 2009 г., когато самолетът на US Airways се приземи в река Хъдсън в Ню Йорк. Снимката, публикувана в Twitter тогава, изпреварва всички традиционни медии и така спечелва на платформата признанието за източник на горещи новини.
Амбициите на Twitter са да увеличи продажбите си в Европа, да мотивира, особено глобалните компании, с които работи в САЩ и Азия, да включат канала в рекламния си и ПР микс във всички държави, но успехите не са впечатляващи. На Стария континент потребителите не се задържат трайно и не създават съдържание. Малцина от тях приемат да участват активно в рекламните инициативи на брандовете. Най-успешните кампании остават в сектор “медии и забавления” с превес на филмовите промоции и различни събития, следват туризъм и някои световни модни марки, но отново с кампании пряко свързани с големи мероприятия (Аdidas & # whyIrunMadrid ; DoveMen & Rugby World Cup (RWC). Профилът на потребителите, които се вписват успешно е сравнително компактен - класически представители на поколение Alfa, либералите-номади на света, които се интересуват повече от глобалните процеси и тенденции, отколкото от случващото се в личния им периметър. България се оказва съвсем малка и тясна за разгръщането на забележителни прояви, а онези, които са в мрежата, я използват без да залагат на националната си идентичност - на английски, свързани с теми, водещи за САЩ или все по-популярната сред тази възрастова група Южна Корея, както и в ситуация на неизбежност, ако любим бранд или личност са позиционирани там.
Лидерите на мнение и тяхната роля за популяризиране на мрежата е безспорна. В православна България е трудно да приемем, че след като Ватикана и Католическата църква, стотици години официално твърдят, че отговорен християнин, който търси опрощаване на греховете, може да помага, да дарява на бедните, да се моли, през 2013 г. добавят към този списък и "да следва Папата в Twitter и да участва активно в Catholic World Youth Day on Twitter.” Този факт озадачава мнозина, но се вписва в разбирането за лоялност и обвързаност. Лошата новина за печалбите на Twitter e, че привлечените фенове остават пасивни - 391 милиона акаунта нямат нито един последовател. А елитарността е съществен проблем за бизнеса на социалните медии.
У нас все пак има група от модерни "зевзеци", които успяват да задържат интереса на малкото вярна публика. Но най-често популярността на най-добрите туитове се постига през решерването им във Facebook. През изминалото десетилетие някои брандове все пак се изкушиха да разширят присъствието си в интернет, като включат Twitter в годишната си програма, но резултатите изглеждат абсурдно незадоволителни, съпоставени с тези на Facebook & Instaram. Така и най-амбициозните екипи и агенции са принудени да се откажат и постепенно да забравят за тази възможност. С удара, който Covid-19 нанесе върху събитийния мениджмънт, очакванията са и последното сравнително силно поле на Twitter да се свие до минимум. И да чуваме тази мрежа основно от новините с анонс: “Според публикацията на главният прокурор в Twitter …”
Има един много популярен разказ за Хемингуй, който твърдял, че гениалността на писателя си личи в способността му да се изразява кратко. В една вечер дори се обзаложил, че може да напише разказ от 6 думи, който да трогне всеки човек по света.
И написал: "For sale: Baby shoes. Never worn". (Продавам бебешки обувки. Неизползвани.) 30 знака, които доказват, че да пишат впечатляващо в ограничения е привилегия на гениите (днес и властимащите). И че смисълът е събитие, което се влияе много от времето и средата. Ако имате неносени бебешки обувки и живеете в България не губете време да обявявате това в Twitter. Има толкова други по-ефективни платформи за продажба на нежелани подаръци от роднините.